Резултатите биха били катастрофални за Бразилия и за света.
Басейна на река Амазонка, който е разположен предимно на територията на Бразилия, съдържа 40% от тропическите гори в света и се смята, че покровителства около 10 – 15% от световното биоразнообразие. От 70-те години на миналия век близо 800 000 км² от първоначалните 4 милиона км² от Амазонската гора са погубени от дърводобив, земеделие, минно дело, пътища, язовири и други форми на развитие – площ, еквивалентна на тази в Турция. За същия период средната температура в басейнът се е повишила с около 0.6 °C. През този век регионът претърпя поредица от силни засушавания.
Както обезлесяването, така и промяната на климата застрашават бъдещето на Амазонската екваториална гора, доста преди общите избори в Бразилия през Октомври 2018 год. Но след това Амазония се изправи пред друга заплаха: Джаир Болсонаро, новият президент и може би най-опасният за околната среда държавен глава в света.
От 2014 г. до 1012 г. скоростта на обезлесяване в бразилската Амазонка се забави. Правителствената агенция за опазване на околната среда, Ибама, се укрепи и подсили. Други държави и глобални НПО, се заяждат и насърчават; през 2008 г. беше създаден международен фонд Amazon, чиито събрани средства, да бъдат по-късно използвани за защита и превенция на катастрофални събития. Учени от тропическите гори започнали да подозират, че ако загубата на дървета премине определен праг, обезлесяването ще започне да се самоизхранва. Отвъд тази повратна точка, горското покритие ще продължи да се свива, каквото и да се опитат да направят хората, за да го продотвратят. В крайна сметка голяма част от басейна ще бъде по-суха савана, известна като cerrado. Това опустошение би променило метеорологичните модели в голяма част от Южна Америка и да изхвърли в атмосферата десетки милиарди тонове въглерод, влошавайки глобалното затопляне.
Този надежден период на по-бавно обезлесяване не продължи дълго. Още преди г-н Болсонаро обезлесяването започна да се отчита.
През 2012 г. при тогавашния президент Дилма Русеф, конгресът на Бразилия прие нов горски кодекс, който даде амнистия на онези, които са участвали в незаконно обезлесяване преди 2008 г. През 2017 г. Мишел Темер, следващия президент, подписа закон, който оптимизира приватизацията на окупираните обществени земи, които подтикваха към „грабене на земя“ в Амазония. По време на дълбоката рецесия от 2014 – 2016 г. бюджетът на министерството на околната среда беше съкратен. Между Август 2017 г. и Юли 2018 Бразилия загуби 7 900 км² от гората на Амазонската екваториална гора – почти милиард дървета – най-високата степен на обезлесяване само за едно десетилетие.
Според предварителните сателитни данни, откакто г-н Болсонаро встъпи в длъжност през Януари, Амазонка е загубила приблизително 4 300 км² гора, което означава, че тази година общата сума със сигурност ще надмине миналата година. Това не е „щастлива случайност“. Изглежда президентът иска страната да се върне във времето на военната диктатура в Бразилия, когато големите инфраструктурни проекти предизвикаха широко разрушение в името на развитието.
Някои от плановете на г-н Болсонаро бяха ограничени и потушени. Натискът от Тереза Кристина, министър на земеделието го накара да оттегли заплахата си да напусне Парижкото споразумение за климата и да премахне министерството на околната среда.
Притесненията относно това, което могат да направят климатичните политики на Бразилия за репутацията на страната продължават да предизвикват местна съпротива срещу антиекологичният обрат на г-н Болсонаро.
Източник: The Economics
Коментари 0